По път за вкъщи…
Saturday, September 1st, 2007Днес тъкмо излизах от офиса и телефона ми зазвъня. Докато вдигна и разбера кой ми звъни вече си имах компания за към вкъщи. Но това не е интересното!
Когато бяхме млади и луди, когато минавахме през моста на въздишките, когато беше валяло, когато искахме да направим нещо лудо… просто се пързаляхме по парапета. Невероятно е да се засилиш и със скок да се пълзууулнеш по парапета. Още по приятно е да успееш да запазиш равновесие и да се попързаляш метър два.
Ех когато бяхме млади!