Дни… Дни… Дни…
Има време за всичко, но аз определено пренебрегвам голяма част от “всичко”.
Преди броени дни се запознах с едно прекрасно създание. Много разбран човек и дори без да ми налага мнение или да се опитва да ме поуча успя да ми повлияе. Много е интересно как може само с приятно позитивно присъствие да погледнеш на живота по още един ъгъл.
Дори не мога все още да си обясня как от две седмици не се нервя на простотията около мене. Оставил съм го живота да мина леко покрай мене и да се радвам повече на хубавите неща. Как едно обикновено ядене може да се превърне в една прекрасна вечеря.
Ако и напрежението от отминали време ми се изпари като с магическа пръчица ще е… уникално 