Днеска към планинската ми екипировка се присъединиха:
Като освен това имам и два гъзарски аксесоара:
Бях кисел, колкото кисело зеле февруари месец! Но за това някой друг ден… Та едно аверче случайно се престраши да ме чуе и да ходим на разходка. Добре че е мълчалив и знаех, че няма да ми говори глупости. Иначе щях да си стоя в къщи с вино и плескавици.
Беше у’бав ден за разходка. И не къде да е, а на Витоша. Голяма планина, голямо нещо.
Този път го давахме по-мързеливо. Имахме си шофьор, шофьорка де. Та стовари ни момата на Алеко. Оттам с моя авер-цицоман. Тук леко можете да си представите как изглежда приятелката му, но всяка ваша представа ще е доста бледа с действителността. Но какво да се прави… малките деца обичат да си играят и т.н. 
Беше отвратително студено. Имаше гадна мъгла. Северен вятър ръгаше в гърба. Снега беше малко и мокреше много. Но бяхме тръгнали по мъжки!
Едвам се показваше слънцето и поехме към байра. Първо плана беше да минем през Черни връх, но нямаше как да се мине през стената и трябваше да минем през Зелената писта. Големи мъки и неволи бяха. Почти равно, но потъваш в мекия и топящ се сняг. За цели 2 часа се качихме до черни връх. Ударихме по една “боп чорба”, естествено с “малко” люто. Аз лично се подлютих доста и доста бързо се изтреляхме от заслона. После по заобиколен път стигнахме до Кумата и от там на долууу.
И познайте кой пак се преби. Естествено аз! Обаче моя съпътник е хитро копеле. В раницата си винаги носи нещо хубаво. Глътка за упойка, глътка за кураж, малко за компрес на крака и айде продължихме си по пътя.
След точно три седмици имам намерение да се поразходя по планините. Малко почивчица от 3-4 дена. Като за сега далаверата е следната:
1. Ден първи: Рипа се на рейс или влак (колите са форбиден). И се отива в подножието на някоя планина. Моето предложение за сега е врачански балкан. Избира се някоя хижа на един ден и се отива до нея
2. Ден втори: Мързелува се цял ден. Пие се вино с “пръжки”
3. Ден трети: Според забележителностите се прави някаква простотия - ако е Враца може да се ходи по пещери и скали. Спи се някъде из природата. /Моята палатка е преибана и ще си купя нова до тогава/
4. Ден четвърти: Умрели от студ и умора се прибираме обратно към “матрцата” 
Записвания се очакват на мейл или под формата на коментари.
П.С. плана може да се промени спрямо добри предложения за простотия. Като напиванията вече не се одобряват (специално пояснение за дон Фичоне)
Именно! Гледам си сега лаптопа и установявам, че имам ужасно много програми, които ползвам.
Има ужасно много сайтове, които посещавам - над 80.
Има ужасно много хора, които познавам от “матрицата”
Има ужасно много… всякакви неща.
Половината ми ден минава пред монитора и това сигурно е създало някаква нова “култура”. Мога да правя всичко от едно място… с изключение на бирата и тези три неща
Супер извратено, но спестяващо време и нерви и какво ли още не 
Хората могат да се делят на много “типове”. Тук искам да Ви опиша няколко от тях…
Има типове, които са мижитурки. Не смеят да тропнат с крак и да кажат - това съм аз. Тези хора аз слагам в графата дипломати. Това е една от най-древните професии, както прочетох наскоро. Оказва се, че те са наследили доста от “най-древната професия”. Съответно тези хора могат да се опишат с пози от Кама Сутра. На примерно гъзолизци, дупедавци и други. А най-противни са “би-” хем са така, хем искат да те наебът… лошо
Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.
На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие.Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче.
На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока.Реших да си търся умно и практично момиче.
На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.
Най-кратката и прекрасна приказка:
Живял някога един принц, който веднъж попитал прекрасна принцеса: “Ще се омъжиш ли за мен?”
И тя отговорила: “Не!!”
И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки ден се виждал с приятели, пиeл много бира, напивал се зверски, гледал футбол с приятели, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял седалката в тоалетната, и чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките.
Край
Няколко дена /по-точно 4/ ми се наложи да ходя с ризи. Оказва се, че това ми донесе доста положителни точки. Може би е време за промяна, както Добри подхвърли. Ще взема да си купя още десетина ризи
Като много хубаво допълнение към ризите би ми стояла тази количка и естествено една “курва в леглото, дама в обществото”
Има нещо, което искам да постигна, но не мога. Толкова много го искам, че в момента ми е скучно, тъпо и пак скучно. А отгоре на всичкото съм изморен и ми е писнало на ***.
Давам си няколко дена почивка и се надявам да не ме потърси никой, който аз не желая. А ако ме потърси едва ли ще му отговоря - хитро, а? И така всички простаци ще бъдат отлъчени и ще разберат какви лайна са!
П.П. скучно ми еееее
Хубаво е да се ходи на лекар, когато това няма да те парализира за 2-3 дена.
Ето на! Вчера ходих на лекар! Слагаха ми 4-5 пъти силни капки, за да ми разширят зениците. Оказа се обаче, че капките били леко силни и за да не ми пръснат очите, като яйца за омлет ме мъчиха 2 часа - буквално. Първите капки са, като карфици, вторите успокояват, третите - ножове… а след това не искам да си спомням.
Поне разбрах, че не съм сляп и няма да имам проблеми с очите в скоро време.
Хубаво също беше, че имах време само за мен и мислите ми. Виждам, че съм успял и мога да успея още повече. Бях забравил принципите си и нещата, в които вярвам… Но от другата седмица се продължава с цикленето на проблеми и постигането на нови неща. Май-май трябва за заа’пя проблемите по-здраво.