Щастие, гняв, тъга, радост, любов, омраза и желание

След няколко часа ще ме ослепят. Много е тъпо да ходиш на очен лекар т.к. винаги искат да те преебЪт и затворят на тъмно - без лаптоп, без компютър, без телевизия, без светлина… ТРИ ДЕНА…

В момента е оста работа 05:44 - много рано Ще взема да се прибера да поспя малко, а премеждията с snmp ще оставя за по-късно.

Вече няколко дена пописвам някакви леки скриптове.  Оказва се, че все още го умея. Най-лошото е, че яденето идва с апетита. Все повече глупави и не чак толкова глупави операции могат да се извършат с помощта на някакви си скриптове и разни програмчета написани от мен.

Е надявам се някой ден да свършат работа и на някой друг. Да видим, каква част мога да реализирам за света (бая трябва да се полират, за да може да ги използва друг освен мене)

П.С. сега си гледам библиотеката и виждам “Тримата мускетари”. Най четените от мен книги май съдържат култовото число три. Хммм имам и книга за MySQL 3

Когато бях малък много, ама наистина много мразих българския език и литература. И като малък тарикат винаги, когато трябваше да си избирам книга беше именно тази - Трите прасенца. И не за друго, а защото беше много кратка и след десетото прочитане нямаше нужда да я чета - знаех я на изуст.

В същото време обичах да си чета разни други неща - много обичах да чета за електрони и си правих разни home made решения, за да се правя на дупе в училище. Години по-късно това ми хоби донесе плодове и бях дупе, което получи разни парични от разни далавери. Дето се вика от малък съм тарикат.

Та от това славно време родителите ме бъзикат на тази тема. Дори след като прочетох и няколко дебели книги това си остана култов бъзик.

Преди няколко дена се сдобих с една нова играчка.

И има доста хубави параметри:

The Sharp Zaurus SL-C3200 is the sixth generation of the groundbreaking SL-C line of LINUX-based PDAs. The internal 6gb drive offers unparalleled storage (for a PDA) and opens up myriad new options–including using the Zaurus as a portable media player. The C3200 has has both compact flash and SD slots. And, since the Zaurus’s HDD is plug-n-play recognized by Windows, moving data is by USB 2.0 connection is fast and easy.

Sharp is a display technology leader, and the Zaurus uses a 3.7″ VGA (640×480) screen that is truly awesome: bright and razor sharp. And there’s a built-in zoom function that allows you to zoom the screen in five increments. Each step is larger than the previous, but none suffers any loss of quality. The screen’s orientation automatically adjusts when swiveled. It’s a very impressive design. (There’s even an optional VGA-out connection, intended for people who want to use the Zaurus to give presentations.)

The swiveling screen transforms the shape of the Zaurus from PDA-style to laptop-style. (The Zaurus is fully-functional either way.) Once in laptop-style, you can utilize the QWERTY keyboard, with its great tactile feedback.

Other technical specs include an Intel XScale PXA270 processor (416mhz), 64mb RAM, and 16mb flash ROM. The two slots (1 CF, 1 SD) are I/O, so they support wireless connectivity (such as Bluetooth or Wi-Fi). There is a stereo-out for MP3 playback. The Zaurus SL-C3200 measures 4.9×3.4×1.0 inches (124×87x25mm), and weighs 0.65 pounds (298g).

И доста софтуер:

The Zaurus SL-Series is a LINUX-based PDA. The Zaurus comes with the following pre-installed software: HancomWord (for .doc), HancomSheet (for .xls), Email, Calculator, World Time, terminal window, Image viewer (for .jpg, .bmp, .gif), Media player (for .MP3), NetFront browser, Text editor (for .txt), ToDo list, telnet, English handwriting recognition and keyboard input methods. The Zaurus OS has been approximately 97% converted from Japanese to English, so some incidental pull-down menus are not readable.

Като вече съм си качил SSH, dig и други благинки

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

Днес установих, че моето разбира за живота е още по-наивно от по-горните!

Имам идея за още един проект. Лошото е, че имам доста идейки. Реализирам ги на хартия и остават до там.

Винаги когато се наложи да се разпишат ме домързява, а знам, че работят и ще станат. Изгубил съм навика да пиша код, но скоро това ще се промени

PING ME 56(84) bytes of data.
From YOU icmp_seq=1 Destination Host Unreachable

Който и за какво и да ме търси - умрял съм. То бива простотия, селяния, неблагодарност… ама днес всички с дребни изключения се ПЪЛНИ ЛАЙНА! Смятам известно време да говоря с НИКОЙ! Не знам колко човека ми казаха по 5-6 изречения и успяха да ме нагрубят (ако бях девойка щях да се разплача, но сега просто игнор листите са ми пълни). За това от днес до не знам кога ще направя няколко неща САМО за мене.

Имам си цял списък с неща, които искам да направя. Както на двама души да обърна внимание… така и няколко егоистични за мене и развитието ми.

Ако не ти изнася - твой си е проблема!

Това е първия ми постинг след завършването

Вчера бяхме на “формирана на екип”. Ходихме на пейнбол. Лично мене ме боли всичко.

Имам ожулени колене, гръб в рани и болезнен задник. На сяколко пъти падах на камъни, измръзна ми задника на камъните. Беше готино и следващия път ще ги изкъртим на терен, който не познават

Много тежък ден се оказа вчерашния. Чак сега приключи, а изненадите бяха именно след полунощ…

Оказа се, че имам повече приятели отколкото си мислих. А най-щастлив съм от факта, че всичките ми истински авети се сетиха за мене и направиха компромиси, за да ме чуят дори и от края не света. Е вече е време за учене, че държавен изпит ме чака.